Глагол, тип 186
наумя`ваш, +несв. и [[наумя`]], _св.; на кого._ Припомням, напомням, наподобявам. _Книгата ми наумява за една интересна случка._ __наумявам си/наумя си.__ — Намислям, решавам; втълпявам си. _Пак си е наумил да ходи някъде._
mind