Съществително име - ед. ч.
+мн. нау`шници, (два) нау`шника, +м.
#1 Част от шапка, която закрива ушите. _Шапка с наушници._
#2 Самостоятелни парчета, които служат за топлене на ушите.
#3 +Разг. Част от апарат, която се поставя на ушите за слушане; слушалки.
Открити са наушник и колективна находка от 320 византийски монети от XII век. Източник: интернет
earcap