Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
навре`ш, +мин. +св. навря`х, +мин. прич. навря`л, +св. — +вж. [[навирам]].
Ако някакъв или някаква стреля срещу мен и оцелея, ще му навра пистолета в г*за и ще го вържа на ларгото, да го е'бат уличните кучета за назидание на селяндурщината. Източник: интернет
navra