Съществително име - ед. ч.
+мн. неблагода`рници, +м. Човек, който се проявява като неблагодарен.
А младият неблагодарник бе живял 3 месеца в къщата на това семейство. Източник: интернет
Същите тези САЩ и Великобритания са тия които русия в момента обвинява, че искат да я нападнат (руснака е неблагодарник, това е доказвано филяди пъти). Източник: интернет
Логиката ти нарича Армен "неблагодарник", а думите - "много повече българин". Източник: интернет
Той само като карагьозчия не се е изявявал, инак нашият министър председател беше център нападател, дадоха му и дузпа да бие, игра тенис с Бекер - оня неблагодарник взе че го би (все пак му даде 2 сета, ей тъй да се радва). Източник: интернет
След изречените думи от Дамис, Тартюф се признава за виновен, но Оргон не иска да го чуе и обвинява сина си в лъжа, нарича го „чумо черна“, „неблагодарник“, „безсрамник“. Източник: интернет
ungrateful