Прилагателно име - мн. ч. членувано
Думата е производна от неизпълним
Съдба на всеки човек са неизпълнимите обещания. На никого не се е отдало да направи всичко, което е искал или за което е бил предназначен. Даниил Гранин
Само че се е качила на по-горното небе, където си държа неизпълнимите мечти. Източник: интернет