Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от нелегитимност
Правителство в изгнание може да се появи и вследствие широко разпространена убеденост в нелегитимността на управляващото правителство. Източник: интернет
Съвпадението идва да подсети, че въодушевлението от "надомното бандитско правосъдие" естествено се влива в копнежа по "силна ръка" - те и двете обществено легитимират нелегитимността, което превръща демокрацията е "излишно трето". Източник: интернет
Нелегитимността на българската църковна политика в историческата ни митология се оправдава с някакъв уж прагматизъм. Източник: интернет