Съществително име - ед. ч.
В османските регистри от 1642 г. до 1873 г. в с. Галата не са регистрирани немюсюлмани, с което информацията посочена в Дунавска заря за 1868 година, че в селото живеел ходжа на който баща му се казвал Илия видимо немюсюлманин е измислена. Източник: интернет
Отделно уведоми за гафа на Монката, де излязъл в Ал Джазира с Коран в ръка, пък ония считали за страшно кощунствено немюсюлманин да пипа свещенната им книга. Източник: интернет
Избиран от ловешките граждани за „мухбир“ („служебно лице немюсюлманин, посредник между българските раи и османските власти“). Източник: интернет