Прилагателно име, тип 76
неоспори`ма, неоспори`мо, +мн. неоспори`ми, +прил. Който не може да бъде оспорен. _Неоспорима победа._
+същ. [[неоспори`мост]], неоспоримостта`, +ж.
Може този, който мисли, че може. А не може този, който счита, че не може. Това е неотменим, неоспорим закон. Пабло Пикасо
В ДСБ са събрани най-гнусните комунистически уроди, които разбиха СДС и всяка дясна партия след това - неоспорим ФАКТ! Източник: интернет
За някои това е неоспорим факт. Източник: интернет
Измамата с това, че не е бил в друга държава / в случая Испания/ е неоспорим факт. Източник: интернет
Истината е, че не знам как борите кои са ЦСКА-рите, обаче тези които искат да ходят на стдиона да гледат на живо ИЗКЛЮЧИТЕЛНО РЯДКО надхвърлят 3 000. И това е неоспорим ФАКТ! Източник: интернет
Както теорията за континенталния дрейф, една идея може да започне пътя си, осмивана първоначално, докато мъчително достигне статуса на теорум или неоспорим факт. Източник: интернет
undeniable