неприличие
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. неприли`чия, +ср. Проява на неприличен; неприлична постъпка.
Синоними
Производни думи
Примери
Впоследствие Уайлд подава граждански иск срещу Куийнзбъри, завършващ с обвинението и осъждането на Уайлд по обвинения в неприличие, за която той излежава две години затвор.
Тилни планира да арестува актьорите и публиката за неприличие, но присъства кралицата.
Много светове - цяла една Симеон-Пиронкова вселена ми се ще да кажа, ако не звучеше толкова патетично, та чак до неприличие, когато става дума за един непатетичен човек.
Превод на английски език
indecency