Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. неутро`ни, (два) неутро`на, +м. +Спец. Елементарна частица в атомните ядра, която няма електрически товар.
+прил. [[неутро`нен]], неутро`нна, неутро`нно, +мн. неутро`нни. _Неутронна бомба._
Вероятността за разсейване на неутрон от ядро се дава от ядреното ефективно сечение. Източник: интернет
В реактор с топлинни неутрони, ядрото на тежък горивен елемент (като уран) абсорбира бавнодвижещ се свободен неутрон, става нестабилно и след това се разделя ( Източник: интернет
Масата на всеки от тези бозони е много по-голяма от тази на протон или неутрон, което съответства на малкия обхват на слабото взаимодействие. Източник: интернет
Например всички водородни атоми имат по един протон, но съществуват изотопи без неутрон ( Източник: интернет
В ядрената физика един-единствен разсеян неутрон може да доведе до бързо критично събитие, което може да се окаже достатъчно енергийно за ядрен взрив. Източник: интернет
В тази реакция неутрон плюс делим атом причинява делене, което води до по-голяма брой неутрони от единствения, който е използван за започване на реакцията. Източник: интернет
neutron