неврон
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мед. Функционална единица на нервната система, притежаваща тяло и различен брой израстъци, от които единият е аксон, а останалите са дендрити. Невроните са възбудими клетки, които приемат, запазват, възпроизвеждат и предават кодирана информация на други неврони и клетки.
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
"Огромно изследване", молекулярният невробиолог Хосефина дел Мармол, според която все още предстои много работа, за да се потвърди, "неврон по неврон, че всеки действително отговаря на всички миризми, за които има рецептор".
Всеки неврон е изграден от тяло и израстъци.
Вторият неврон на обонятелния път започва от обонятелните луковици и завършва в триъгълните обонятелни поленца.
Ами да ни попиташ, не ни ли минава през единствения неврон, че като не признаваш някого за човек, и той ще те отъждествява с хлебарка?
Когато един неврон (нервна клетка) е във възбудено състояние той произвежда в синапсите си (нервните окончания) серотонин, който се отделя от клетката и достига до съседната.
Когато продълженията на сетивния и двигателния неврон се съберат, те образуват така наречения смесен нерв.
Превод на английски език
neuron