Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. ни`мфи, +ж. В гръцката митология — божество във формата на жена, което олицетворява природни сили. _Планинска нимфа._
В стадиите ларва, нимфа и имаго се хранят - три пъти в целия си живот. Източник: интернет
Атлантия в древногръцката митология е нимфа. Източник: интернет
В картината му „Флора и Зефир“ това силно проличава: Зефир отново е облечен с фина дреха, препасваща го само през кръста, изобразен е като млад и красив мъж, който нежно прегръща своята любима нимфа Флора, шепнейки ѝ нещо. Източник: интернет
В Хумберт е проектирана идеята за един патологичен случай на мъжа, завладян от мисълта за малката нимфа. Източник: интернет
Една от тях гласи, че той се хвърля в морето, след като е ослепен от нимфа, на която е изневерил. Източник: интернет
В него му се явила неземно красива нимфа. Източник: интернет
nymph