номератор
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. номера`тори, (два) номера`тора, +м.
#1 Малка телефонна централа.
#2 Устройство, което отбелязва номера.
#3 Приспособление към електрически звънец, което показва номера на стаята, от която има повикване.
Производни думи
Анаграми
Примери
Автоматичният телефонен номератор (разпределително табло) е въведен през 1892 г. заедно с набиране на номер на телефон.
През 1952 г. в гара Добрич е монтирана 30-линейна ръчна телефонна централа (номератор), а през 1974 г. - автоматична телефонна централа, обслужвана от 4-линеен номератор.
Телеграфопощенската станция е открита на 13 ноември 1923 г. През 1952 г. е поставен номератор с телефонистка, а през 1981 г. е монтирана и работи автоматична телефонна централа.
Превод на английски език
numerator