Съществително име - ед. ч.
+м., само +ед. Именителен падеж.
Itinerarium Antonini Augusti, В: Немските съставители Miller и Cuntz на първото модерно издание на двата антични петоводителя, възстановява името на латински в номинатив като Hostodizum. Източник: интернет
Вокализация или лениция се среща наред с някои вероятни консонантна градация, например kuningas (номинатив) ~ kuninkaan (генитив) или mies ~ miehen. Източник: интернет
Когато съществителното (или прилагателното) се намира в именителен падеж (номинатив), то е вършител на действието и отговаря на въпроса „Кой?“, а когато се намира във винителен падеж (акузатив), тогава отговаря на въпроса „Кого?“ Източник: интернет
Косвени следи от старобългарския номинатив се запазват в старите n-основи: камы – камък, пламы – пламък (а не: *камен или *пламен). Източник: интернет
Но старият номинатив Ελλάς и днес може да се срещне върху документи или марки, например. Източник: интернет