Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
носъ`т, носа`, +мн. носове`, (два) но`са, +м.
#1 Орган на обонянието, разположен върху лицевата част на главата.
#2 Предна част на плавателен съд или самолет. _Носът на лодката опря о брега._
#3 Вдадена във водата суша. _Скалист нос. Нос Калиакра._
+същ. +умал. [[носле`]], +мн. носле`та, +ср. (в 1 знач.).• __Гръцки нос.__ Правилен нос, който се явява като продължение на наклона на челото.
* _Виря нос._ — Надменен съм; възгордявам се, надувам се.
* _Водя за носа._ — Командвам, управлявам някого.
* _Изкарвам през носа._ — Отмъщавам си за нещо, причинявам неприятности.
* _Не си подавам носа (навън)._ — Не излизам никъде.
* _Пъхам си носа_ — (_някъде_). Меся се, където не трябва, проявявам неоправдан интерес. __• Под носа ми е.__ Много е близко.
Винаги съм имал лошо отношение към тези, които с някакъв грипозен нос и с еротичните си фантазии се месят в чуждия живот. Владимир Путин
Може да имаш голям ум и да не си умен, както може да имаш и голям нос и да си лишен от обоняние. Василий Ключевски
Това, което харесвам при черните лебеди, е червеният им нос. Юрий Ковал
Как така две очи, нос и уста могат да бъдат разположени по толкова различни начини, че това прави един човек красив, а друг не? Луис О'Нийл
Ако проблемът ви е запушеният нос и настинката, този трик все още може да ви гарантира приятен сън през нощта. Източник: интернет
"Ако не ни чакаше енергийна и икономическа криза, война, щяхме да кажем "в тази ситуация е невъзможно, хайде да ходим на избори", коментира още Иванов, но "когато човек погледне отвъд собствения си нос, вижда, че ни предстои една от най-трудните зими. Източник: интернет
nose