обертон

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

Значение

+мн. оберто`нове, (два) оберто`на, +м. Звук, който придружава основния тон при трептенето на отделните части на звучащо тяло и определя тембъра.

хармоник

отборен отброен роботен

Музиката - от монголски обертон, през белоруски фолклор, рок, джаз, до алтърнатив и мейнстрийм. Източник: интернет

overtone