1. обичка - Съществително име - ед. ч.
2. обичка - Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Производна на обичкам
+мн. о`бички, +ж.
#1 Малка обеца.
#2 Само +мн. Стайно цвете с виолетово-червени цветове, подобни на обеци.
Кирилчо мног обичка да си играяйка с думичката "ще". Източник: интернет
fuchsia