обитателка

Съществително име - ед. ч.

Значение

+мн. обита`телки, +ж. Жена (или женско животно) обитател. _Мечката е обитателка на тази хралупа._

В болница, с опасност за живота е настанена друга обитателка на дома, на 83 години, която е вдишала дим. Източник: интернет

Според първоначалните данни пожарът е предизвикан от обитателка на центъра, настанена в самостоятелна стая, предаде Glasnews. Източник: интернет

occupant