обиците
Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от обица
Примери
Обиците на дъщерята на генерал Хадяков в банята Славик обоснова по най-радикалния начин.
Взе ли си часовника, обиците, телефона и ключовете?
Видя се, че умореното ни общество следи под лупа тези процеси и времето на обиците по ушите вече мина.
Един от низшите чинове използва следния израз: - По-бързо, че шти откъсна обиците!
За разлика от Василена Никифорова, в част от колиетата и обиците си той буквално е копирал природата, използвайки отливки от реални клонки и цветчета.
Най-забележителна от тях е мраморната глава на Деметра, вероятно от култовата статуя на богинята от края на IV век пр.н.е. В отвори в горната част на главата и ушите са се закачалали диадемата и обиците.