Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
обнови`телят, обнови`теля, +мн. обнови`тели, +м. Лице, което внася нещо ново, което обновява.
А преподобният Теодосий станал обновител на духовността сред нашия народ. Източник: интернет
В югозападния ъгъл на църквата е гробът на първия ктитор и обновител на църквата Иван Станкович от Ранковце, починал в 1847 година. Източник: интернет
renewer