обожествяването
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от обожествяване
Примери
“ („Metamorphoses“), хекзаметрична епическа поема в 15 книги, която описва в енциклопедичен мащаб трансформациите в гръцката и римската митология от появата на вселената до обожествяването на Юлий Цезар.
И нека обясня на неуспели историци: концепцията за обожествяването на владетелите е чужда за гръко-римския свят.
Освен това усетих нещо сродно между българския дух и духа на традиционната японска религия шинтоизма, която е свързана с обожествяването и преклонението пред природата.
Вече толкова ли повярва на обожествяването му от някои журналистически слугинажи, че забрави, че и той може да попадне на пангара, както се казва.
На почитането и обожествяването на кралските особи обаче противостои едно силно, неосъзнато враждебно отношение, една двойствена емоционална нагласа.
Човек е създаден по образ и подобие Божие и обожествяването е смисълът на неговото присъствие на този свят.