Глагол, тип 186
обри`чаш, +несв. и [[обрека`]], +св.; _кого/какво_; _на кого/на какво._
#1 Обещавам. _Обрече жертвата на боговете._
#2 Предначертавам неизбежна участ или гибел. _С действията си обрече целия екипаж на страдания и гибел._
__обричам се/обрека се. 1.__ — Обещавам, вричам се.
#2 Поставям се в неблагоприятни условия. _Обричам се на страдания._
В българската етнографска литература най-често използваното наименование на оброчните места и ритуали е оброк (от „обричам“, дума с праславянски произход ). Източник: интернет
Че ще се бия с враговете на народа си и няма да отстъпвам, докато дишам под небето, и са обричам за благото на робинята наша майка България!“ Източник: интернет
doom