Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
обвъ`ржеш, +мин. св. обвъ`рзах, +мин. прич. обвъ`рзал, +св. — +вж. [[обвързвам]].
Декларирах, че не мога да кажа нищо повече и че трябва да се обвържа с Истината, чиято кауза в крайна сметка със сигурност ще надделее. Едуин А. Абът
Мисля, че никога няма да се обвържа. Не мога да живея с друг човек. Изобщо не се виждам като съпруга на някого. Луси Лиу
Било ми е трудно да се обвържа задълбочено с някого, но сега съм по-женствена и по-спокойна. Източник: интернет
Исках да обвържа хронологията на събитията с процеса на писане. Източник: интернет
В следващите си партньори търсите качествата на бившия Това е един от отговорите на въпроса ви „Защо не мога да се обвържа след раздялата?“ Източник: интернет
bound