оглавник

Съществително име - ед. ч.

Значение

+мн. огла`вници, (два) огла`вника, +м. Част от приспособление за водене на животно, което се връзва за главата му.
* _Слагам оглавник (на някого). 1._ — Покорявам, подчинявам обуздавам, ограничавам свободата.
#2 Оженвам.

Производни думи

Примери

Той включва оглавник, държащ желязно удило, което минава през устата на коня, и повод, който е свързан към него. Източник: интернет

Превод на английски език

halter

Думи и термини с близки букви