1. огледало - Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
2. огледало - Глагол - пр.накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
Производна на огледам
+мн. огледала`, +ср.
#1 Гладка полирана повърхност (обикновено стъкло), покрита с амалгама, която отразява намиращите се пред нея предмети. _Стенно огледало._
#2 +Прен. Предмет или факт, по който можем да съдим за същността на явленията. _Очите са огледало на душата. Бележникът е огледало за ученика._
#3 +Прен. Спокойна водна повърхност. _Водно огледало на езеро._
+същ. +умал. [[огледа`лце]], +мн. огледа`лца, +ср. (в 1 знач.).
* _Когато си видя ушите без огледало._ — +Ирон. Никога.
Има два начина да разпространяваш светлина: да бъдеш свещ, или да си отразяващото я огледало. Едит Уортън
Окото е огледало на душата: ако душата сама не пожелае, то няма да погледне на лошото. Гавриил Ургебадзе
Най-доброто огледало е стар приятел. Джордж Хърбърт
Движи се, като вода. Замръзвай, като огледало. Отговаряй, като ехо. Брус Лий
Светът е огледало и представя пред всеки човек отражението на собственото му лице. Уилям Мейкпийс Такъри
Гледаме на настоящето през огледало за обратно виждане. Ние вървим назад в бъдещето. Маршал Маклуън
mirror