Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от окончание
В именителен и винителен падеж единствено число окончанието става -e вместо -o при прилагателни, чиято основа завършва на c, č, ž, š and j („преглас“). Източник: интернет
В зависимост от окончанието на НН се определя и от кое спрежение е глаголът, като в латинския се разграничават четири спрежения. Източник: интернет
В езика се срещат по-новите форми за 3 л. мн. ч. на минало свършено време от „ов“-тип ωтрѣшихѫ, призвахѫ, прѣвратихѫ и окончанието -ме за 1 л. мн. ч. сег. Източник: интернет
Въпросният спомагателен вариант не осигурява възстановяване в случая на допълнителното изключение за окончанието ИЯ, например при думите radia (Радиа или Радия? Източник: интернет
В случая рекламодателите всъщност са искали да кажат, че предлагат на клиентите си „Сосна“ /Бор/ за подарък, но при използваното в случая склонение окончанието се променя и придава двусмисленост на думата. Източник: интернет
В такива случаи окончанието се съгласува с крайната гласна: аннепе „с майката“. Източник: интернет