Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Думата е производна от окончавам
Инфинитивът на глаголите от първо спрежение окончава на -are, на глаголите от второ спрежение на -ere, а на тези от трето на -ire. Източник: интернет
Например, сегашният деятелен инфинитив laudare показва, че глаголът е от I спрежение, защото окончава на -are. Източник: интернет
Предателството на Кидман води до вражда, която окончава на No Mercy, където Кидман побеждава Лондон с Падаща звезда. Източник: интернет
При думи, окончаващи на съгласна в именителен падеж, звателната форма окончава на -o, а при думи на гласна, няма специално окончание за звателен падеж (в по-стария грузински се е използвало окончание -v, но в съвременния език се смята за архаично). Източник: интернет
При някои съществителни, към основата се добавя -j- (ако окончава на -r), -t- (имена, окончаващи на -e) или -n- (ако окончават на -lj), като се започне от родителен падеж единствено число нататък. Източник: интернет
“, която окончава нейната философия за човека и битието. Източник: интернет