1. окови - Съществително име - мн. ч.
2. окови - Глагол - повелително наклонение, ед. ч.
Производна на окова
само +мн.
#1 Железни гривни, съединени с верига, които се поставят на арестувани или затворници; белезници.
#2 +Прен. Това, което ограничава свободата. _Паднаха оковите на робството._
* _Чупя оковите._ — Освобождавам се.
Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови. Жан-Жак Русо
Обичайте се, но не превръщайте в окови любовта. Тя нека е морето между бреговете на сушите ви. Джубран Халил Джубран
Брачната халка е първата брънка от съпружеските окови. Козма Прутков
Ако не отстоявам свободата, тогава трябва да седя в окови. Дженифър Нилсен
Въображението се развихри от ограничения. Излизате от кутията, като стъпвате в окови. Джона Лерър
Робството унижава човек до там, че той започва да обича своите окови. Люк Вовнарг
shackles