+мн. октои`хи, (два) октои`ха +м. Богослужебна книга с църковни песнопения на осем гласа.
Като учебни предмети се преподавали църковните книги: филида, октоих, псалтир, апостол, църковно пеене, писане и четирите аритметични действия. Източник: интернет
Октоих ( – „осмогласник“) – една от книгите, използвана в православната богослужебна практика. Източник: интернет
Датира от XIII век. Йовчева, М. Солунският октоих в контекста на южнославянските октоиси до XIV в. С., 2004, 281. Източник: интернет
Цетинският Октоих (( ) е първата кирилска печатна книга в Югоизточна Европа. Източник: интернет
octoich