Съществително име - ед. ч.
+мн. окуля`ри, (два) окуля`ра, +м. Част от оптически уред, обърната към наблюдаващия.
Специален унтер-офицер през страничен окуляр на перископа постоянно следи за точното насочване на окуляра по целта. Източник: интернет
Рефракторните телескопи обикновено имат леща отпред, дълга тръба след нея и окуляр най-отзад, където се фокусира изображението. Източник: интернет
eyepiece