Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. олицетворе`ния, +ср.
#1 Олицетворяване.
#2 +Спец. Художествен похват, свързан с придаване на човешки качества на животни и предмети. _В творбата си поетът използва олицетворения._
#3 Въплътяване на идея в образа на живо същество. _Дяволът е олицетворение на злото._
Сатанизмът не е религия с бяла светлина; това е религия на плътта, земното, плътското - всичко това се управлява от Сатана, олицетворение на Пътя на лявата ръка. Антон Шандор Ла Вей
Какво е бог? Бог е олицетворение на мотивираща сила на ценностна система, която функционира в човешкия живот и във вселената. Джоузеф Камбъл
Думата беше дадена на човека за олицетворение и предаване на това чувство, този дял от истината и вдъхновението, които той притежава. Владимир Короленко
Турул, странна кръстоска между орел и гъска, е комбинирано олицетворение на унгарските мечти и комплекси. Кшищоф Варга
Global Gateway, като олицетворение на надеждната свързаност, е подходящият инструмент за целта. Източник: интернет
Астероидът носи името на Психея - красивото олицетворение на душата в гръцката митология. Източник: интернет
embodiment