Съществително име - ед. ч.
+мн. омони`ми, (два) омони`ма, +м. +Спец. В езикознанието — дума, която се пише и изговаря еднакво с друга дума, но има друго значение.
Ако някой види хубава промоция на евтини обувки, може да избере да прочете правилата малко по-различно и да каже, че думата за обувки е омоним на думата за хармония и затова не трябва да се изпуска тази оферта. Източник: интернет
Linnaea 28: 612. описан за първи път от Родолфо Амандо Филипи през 1857 година с некоректния омоним Viola angustifolia. Източник: интернет
Мислех омоним един да турна наместо "лайнер", ама размислих.. Източник: интернет
По същото време други теоретици отчитат проблемите в това, че „род“ е омоним. Източник: интернет
homonym