Глагол - сег. вр., 3 л., мн. ч.
Думата е производна от оневинявам
Дори и сега още има такива „учени“, които в академичните си трудове фактически оневиняват Червените партийни деятели, които от българска страна сътрудничеха на титовците, за да мачкат всичко българско. Източник: интернет
Защото преди да се стигне до този плурализъм в закона има друго принципно изискване, което задължително трябва да бъде изпълнено – не се допускат мнения, които "оневиняват жестокост и насилие". Източник: интернет
Прокурори и следователи не "оневиняват" обвиняемите, а се стремят да им докажат вината. Източник: интернет
Тогава го оневиняват и му връщат книжката. Източник: интернет
През 885 го оневиняват на имперско събрание. Източник: интернет
След дълги дебати съдебните заседатели оневиняват Карл Лий, защото е бил невменяем по време на извършването на престъплението. Източник: интернет