ономастика
Съществително име - ед. ч.
Значение
+ж., само +ед. +Спец.
#1 Дял от езикознанието, който изучава собствените имена.
#2 Съвкупността от всички собствени имена в един език.
+прил. [[ономасти`чен]], ономасти`чна, ономасти`чно, +мн. ономасти`чни. _Ономастични изследвания._
Синоними
Производни думи
Примери
През 2019 г., Великотърновският университет организира Международна научна конференция по ономастика в чест на 80-годишнината на световноизвестния славист и балканист.
Автор на частта за ономастиката в България в двутомната „Енциклопедия на славянската ономастика“, издадена в Полша.
Занимава се с проучвания в областта на българската, балканската и славянската етимология и ономастика, историята на българския език и славянската епиграфика.
Член на Интернационалния съвет за ономастични науки (ISOS), Международната комисия по ономастика, Етимологичната комисия на Международния комитет на славистите, Обществото за ономастични изследвания в Източен Тирол (
Членува в комисията по ономастика към Международния комитет на славистите, а от 1964 г. до 1983 г. е председател и член на президиума на Словашката комисия по ономастика.
В гръцката ономастика такива имена са Митрион, Митроклес, Митродор, Митрофил и др.
Превод на английски език
onomastics