1. опълченец - Съществително име - ед. ч.
2. Опълченец - Име на място
+мн. опълче`нци, +м.
#1 +ист. Доброволец, взел участие в Руско-турската война (1877 –
#78 . _Опълченците на Шипка._
#2 +Остар. Войник, който поради напредналата си възраст не се сражава, а изпълнява други военни служби.
Всеки може да поднесе венци и цветя пред паметника на Българския опълченец, където от 11.00 ч. до 13.00 ч. ще има часови от Националната гвардейска част. Източник: интернет
Акцентът на композицията са два барелефа на български опълченец и руски воин генерал. Източник: интернет
Мечтата на младия опълченец бе да продължи с перо народната борба, която бе почнал с пушка: защото между турците, които бяха клали народа и между чорбаджиите, които застрашаваха Конституцията, неговият патриотизъм не правеше никаква разлика. Източник: интернет
Оръжието принадлежало на дядо му – поручик, загинал геройски във войната през 1913 година, а по всяка вероятност е било на опълченец от рода, защото този тип пушки са били дарени на Българското опълчение от славянските благотворителни комитети. Източник: интернет
2-ра армия под командването на генерал Георги Тодоров, някогашен опълченец, роден в българска Бесарабия, освобождава от сръбски контрол последователно Царево село, Пехчево и Берово. Източник: интернет
А машинистът Никола Корчев, по-късно опълченец на Шипка, пренася с влака тайно не само укрили се комитетски хора, но и оръжие, необходимо за подготвяното въстание. Източник: интернет
conscript