Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. опълче`ния, +ср.
#1 +ист. Съвкупността от доброволци в Руско-турската война (1877 –
#78 .
#2 +Остар. Съвкупността от войници опълченци.
Благодарение до голяма степен на българското опълчение, османската армия не успява да премине Стара планина и да се обедини с другите си части на Север. Източник: интернет
Българската армия е създадена от Българското опълчение на основата на "Временните правила за Българската земска войска" от 25 април 1878 г. и със заповед № 1 от 15 юли същата година на руския императорски комисар княз Ал. Източник: интернет
За изграждането на "Народно опълчение" в поне една област - Белгородска - се говори от миналия месец, за нуждата войната в Украйна да стане "народна" загатна и представител на Кремъл преди дни. Източник: интернет
В него той ми казваше, че ние трябва да организираме опълчение и да се присъединим към руснаците в борбата срещу украинските фашисти." Източник: интернет
Оръжието принадлежало на дядо му – поручик, загинал геройски във войната през 1913 година, а по всяка вероятност е било на опълченец от рода, защото този тип пушки са били дарени на Българското опълчение от славянските благотворителни комитети. Източник: интернет
Как обаче кандидатът ще отстоява тази независимост не става ясно - ни дали чрез опълчение, ни дали чрез просвещение. Източник: интернет
militia