опълчение

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

Значение

+мн. опълче`ния, +ср.
#1 +ист. Съвкупността от доброволци в Руско-турската война (1877 –
#78 .
#2 +Остар. Съвкупността от войници опълченци.

Синоними

милиция войска армия доброволци въстание съпротива бунт дружина отряд воинство Въоръжено въстание Народно въстание

Производни думи

опълчението опълчения опълченията

Примери

Благодарение до голяма степен на българското опълчение, османската армия не успява да премине Стара планина и да се обедини с другите си части на Север. Източник: интернет

Българската армия е създадена от Българското опълчение на основата на "Временните правила за Българската земска войска" от 25 април 1878 г. и със заповед № 1 от 15 юли същата година на руския императорски комисар княз Ал. Източник: интернет

За изграждането на "Народно опълчение" в поне една област - Белгородска - се говори от миналия месец, за нуждата войната в Украйна да стане "народна" загатна и представител на Кремъл преди дни. Източник: интернет

В него той ми казваше, че ние трябва да организираме опълчение и да се присъединим към руснаците в борбата срещу украинските фашисти." Източник: интернет

Оръжието принадлежало на дядо му – поручик, загинал геройски във войната през 1913 година, а по всяка вероятност е било на опълченец от рода, защото този тип пушки са били дарени на Българското опълчение от славянските благотворителни комитети. Източник: интернет

Как обаче кандидатът ще отстоява тази независимост не става ясно - ни дали чрез опълчение, ни дали чрез просвещение. Източник: интернет

Превод на английски език

militia

Думи и термини с близки букви

опълченецо опълченецът опълчени опълчението опълчените опълчения