Прилагателно име, тип 76
о`пърничава, о`пърничаво, +мн. о`пърничави, +прил. Който без видима причина се противопоставя на всичко и на всички; опак, своенравен. _Опърничави хора._
+същ. [[о`пърничавост]], опърничавостта`, +ж.
Ако имате желание да се посветите на укротяването на опърничав човек, трябва да обърнете внимание именно на подобен случай. Източник: интернет
Докато в Прага, Берлин и Милано се провеждат траурни празненства, Залцбург игнорира смъртта на своя опърничав син. Източник: интернет
Светът на дърветата, населен от Льо Клезио, е опърничав, но грижовен. Източник: интернет
Още тогава чува, че Виктория има силен, направо опърничав характер, но може би дължи кариерата си тъкмо на тези качества. Източник: интернет
perverse