Съществително име - ед. ч.
+мн. опеку`ни, +м.
#1 Лице, на което е дадена опека върху някого.
#2 +Разг. +Пренебр. Лице, което си присвоява право да се грижи за някого и да го наставлява.
+прил. [[опеку`нски]], опеку`нска, опеку`нско, +мн. опеку`нски.
Неподражаемото подлизурство на политиците пред поредния Опекун фатално се отрази и на медиите – те се заразиха от тяхната невъздържаност и вече спокойно подриват собствената си достоверност. Източник: интернет
Да си опекун на такива дрисъци си е тягостно занимание. Източник: интернет
Алберт II е от 1323 г. опекун на племенника си Йохан Хайнрих IV. Източник: интернет
Албрехт става опекун на четирите малолетни синове на брат си и регент на всички хабсбургски територии. Източник: интернет
Връща се в армията през 1914 г. Почетен опекун на Санктпетербургския съвет, учреден от императрица Мария. Източник: интернет
Баща му умира през 1662 г. на 35 години и майка му става опекун на малкия Фридрих Фердинанд. Източник: интернет
guardian