оплакваме
Глагол - сег. вр., 1 л., мн. ч.
Думата е производна от оплаквам
Примери
Никога не трябва да се оплакваме от родителите си. Те са ни дали живот. И възможно всичко, което са имали.
Да се оплаква човек от друг човек е душевна болест. Само от едно нещо трябва да се оплакваме. От себе си. Никога човек да не казва: "знаеш ли, имам оплакване..."
На нас са ни необходими два вида познати: тези, на които можем да се оплакваме в живота, и тези, пред които можем да се хвалим.
Ако се оплакваме от някого, всъщност се оплакваме от нещо в себе си.
Няма смисъл да се оплакваме днес – утре ще бъде още по-лошо.
Животът е един и същ, независимо дали го оплакваме или му се радваме.