Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
опле`скаш, +св. — вж. [[оплесквам]].
Да не взема в края на живота да оплескам работата, да се почувствам опозорен. Източник: интернет
Ако я оплескам, Господ ще ми прости, “вселенските закони”, не. Източник: интернет
Може да си отговори просто: „Защото някак си съм бил на правилното място в правилния момент и оттук нататък задачата ми е да не го оплескам.” Източник: интернет