опозициите
Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от опозиция
Примери
Тия заявления на руските дипломати послужиха даже за оръжие на опозициите да нападнат правителството, че станало причина да се лиши България от покровителството на царя, че нарочно измислювало руско вмешателство и пр., за да се държало на власт със сила.
В тези случаи опозициите утвърждават, че са допуснати нарушения спрямо изборното законодателство противоречащи с волята на народа.
Именно това са опозициите, които вълнуват съзнанието на читателя така силно.
Към този полюсен модел Веселина Паскова добавя и опозициите в предпочитанията: стари - млади, традиция - експеримент, реверанс и поглед назад към утвърдените ценности - стимулиращо рамо на онова, в което все още малцина виждат перспективност.
Това от друга страна бе преобръщане на политическия разказ - разрушаване на опозициите в спора за наследството, което трябваше да легитимира управлението на националната държава от името на липсващата нация.
Смисълът на „присъствието“, конструиран от полето на знанието, разчита изключително на системите на опозициите.