Съществително име - ед. ч.
+мн. опозиционе`ри, +м.
#1 Член на опозиционна партия.
#2 Вечен противник на решение или предложение.
Ако смяташ, че КОВИД съществува, си фен на Бойко, а ако си опозиционер, трябва да смяташ, че КОВИД не съществува. Източник: интернет
Дмитрий Гудков е опозиционер и бивш депутат от Държавната дума на Русия. Източник: интернет
Един от мотивите му бе, че не е доказано руският опозиционер Борис Немцов (убит през 2015 г. в Москва) да има принос към развитието на България. Източник: интернет
Един от тях бе Балкан, чийто представител – Георги Градев, е виден опозиционер и близък до екипа на Бербатов. Източник: интернет
И това е продажба на политическо влияние на Путин“, каза руският опозиционер. Източник: интернет
"Какво очакват сега в областната управа - в Москва да кръстят площад на името на български опозиционер и едва тогава да имаме право да вземем решение", контрира председателят на СОС. Източник: интернет
oppositionist