Глагол, тип 186
оправда`ваш, +несв. и [[оправда`я]], +св.
#1 +Кого. Оневинявам, освобождавам от съдебно обвинение. _Съдът доказа невинността му и го оправда._
#2 +Какво. Доказвам, че съм достоен за нещо. _Оправдавам даденото ми звание._
#3 +Какво. Доказвам, че вложеното не е загубено, че ще бъде възмездено. _Реколтата оправда вложения труд и средства._
#4 _Какво_, _с какво._ Удостоверявам правилността на нещо. _Оправдавам разходите с документ._
__оправдавам се/ оправдая се. 1.__ — Доказвам своята невинност или правота.
#2 Само в трето лице. Оказвам се правилен. _Предположенията се оправдаха._
Аз съм истински безделник. Оправдавам своето безделие пред своят ум. Джон Фаулз
Когато бях по-млад, бях по-самоуверен да оправдавам или надминавам очакванията на другите. Но с напредването на възрастта започвате да изграждате увереност. Иванка Тръмп
Аз дори създавах легенди за Слави Трифонов, за да оправдавам неговото криене. Източник: интернет
Без да ги оправдавам, става дума за два вида геотекстил. Източник: интернет
Има една френска поговорка - който се оправдава, се обвинява - нито имам за какво да се оправдавам, нито за какво да се обвинявам. Източник: интернет
Както се излъгах през 1989, ама тогама се оправдавам, че бях изключително зелен. Източник: интернет
justify