оратория
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. орато`рии, +ж. +Спец. Голямо музикално произведение за солисти, ансамбъл, хор и оркестър с драматико-епичен характер, обикновено с религиозен или митичен сюжет.
Синоними
Производни думи
Примери
Автор на много произведения, между които автобиографична оратория, която представлява ценен исторически източник.
Великденската оратория „Елате, бързайте и тичайте“ (BWV 249) в сегашната си форма е обикновена голяма кантата, която обаче преди съкращаването ѝ от Бах, е била истинска оратория.
Днес тя се изпълнява в концертните зали, оформена като оратория.
Ми да сменим певците с пъстър хор от всички течения на world music, пък кога отвсякъде екне оратория за добротата и човешката топлина със солови изпълнения на избрани мюезини, белки-чунки-санки благоволиш да го харесаш*..
Найден Геров е автор на музикално-сценични произведения, оратория и реквием, 3 симфонии, 4 концерта, камерно-инструментална и вокална музика, хорови песни, театрална и филмова музика.
От Коледната оратория е запазен отпечананият текст за първото изпълнение, оригиналната партитура и грижливо проверените от Бах щимове.
Превод на английски език
oratorio