Съществително име - ед. ч.
+мн. оръже`йници, +м.
#1 Човек, който се занимава с изработване и ремонтиране на оръжие.
#2 Войник, който се грижи за изправността на оръжието във войскова част.
Под писалката на писаря истината приема всякаква форма толкова послушно, колкото желязо под чука на оръжейник. Джон Сак
; † 5.02.1905 в Гани, Франция) е френски оръжейник и изобретател, известен с изобретената и наречена на него пушка (пушката на Шаспо). Източник: интернет
Тяхната запасняческа система е различна от нашата, обаче докато са в нея-веднъж годишно сдават старата амуниция и получават нова, и си носят пушкалата за проверка от оръжейник, което си е времегубене. Източник: интернет
Бил на 30 години, когато не изтърпял хулите към Христа на един османски оръжейник, комуто бил дал лъка си за поправка. Източник: интернет
По повод на дуела между Онегин и Ленски в "Евгений Онегин" се споменават пистолетите на известния парижки оръжейник Лепаж, смятани през първата четвърт на ХIХ в. за най-доброто дуелно оръжие заедно с пистолетите тип Кюхенфейтор. Източник: интернет
"Изкуство и технологии" в софийския комплекс "Яворов" е единственото място, където може да се купи произведение на изкуството от оръжейник с име на поет. Източник: интернет
gunsmith