Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
осъ`мваш, +несв. и [[осъ`мна]], +св. На разсъмване се оказвам в определено положение. _Осъмна над люлката на бебето._
* _Замръквам и осъмвам (някъде)._ — Непрекъснато стоя някъде.
Осъмвам в твоите очи. Те ме открадват наново и цяла ме измислят. Блага Димитрова
dawn