Съществително име - ед. ч.
осинови`телят, осинови`теля, +мн. осинови`тели, +м. Човек, който осиновява дете.
Дава се правото на баща (или осиновител) да ползва отпуск от два месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишната му възраст. Източник: интернет
Обсъжда себ баща или осиновител да може да ползва платен отпуск до навършване на 8-годишна възраст на детето, предвиждат промените в Кодекса на труда, внесени от правителството. Източник: интернет
Категоричен е, че съвсем скоро ще отиде със семейството си на свиждане на голямата бяла птица и не изключва възможността семейството му да стане осиновител на спасения лебед и занапред да помага за грижите по него, които ще бъдат полагани в зоокъта. Източник: интернет
А, другите да биват приспивани до 2 седмици, ако няма осиновител! Източник: интернет
Бела взема името на своя баща осиновител, който е строител и работи в една от администрациите в Будапеща. Източник: интернет
ПП си търсят нов осиновител. Източник: интернет
adopter