Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Думата е производна от оскърбявам
Когато обичаш човека и не се чувстваш любим, всичко те оскърбява – и всеки миг чувстваш болка и едва ли не унижение. Ан дьо Стал
Едностранно самопожертване - надежна основа за съвместният живот, понеже това оскърбява другата страна. Джон Голзуърди
Честният човек не търпи да го оскърбяват, а смелият не оскърбява. Публий Сир
Всяка безнравствена постъпка, направена съзнателно, оскърбява разума; угризенията на съвестта напомнят на човек, че той е постъпил като роб, като животно. Александър Херцен
Добре възпитаният човек може да желае, и дори да жадува за похвала и уважение от другите, но похвала, изразена в лицето му, оскърбява неговата скромност. Бернард Мандевил
Добродетелната и благоразумна жена не оскърбява своят мъж. Епихарм
afflict