Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
оску`беш, +мин. св. оску`бах, +мин. прич. оску`бал, +св. — +вж. [[оскубвам]].
Нима не използваме изрази като "ще ти оскубя косата" и "ще му издера очите"; нима никога не сме си помисляли "иска ми се да я накълцам на парчета"? Източник: интернет
След известно време мечката ядосано изръмжава: - Ако някой лъже, ще му оскубя рижата козина! Източник: интернет
Оттам е популярният израз „Оскубах го (или ще те оскубя) като банашка гъска!“ Източник: интернет
pluck