Прилагателно име, тип 79
основа`телна, основа`телно, +мн. основа`телни, +прил. Който има основания; мотивиран, разумен. _Основателни искания._
+същ. [[основа`телност]], основателността`, +ж.
До решението на ВАС се стигна, след като ДНСК обжалва решението на Административния съд в София, с което искът на инвеститора беше приет за процесуално допустим и основателен, а разрешението за строеж – за валидно до 2024 г. Източник: интернет
За да бъде извършено престъплението заплаха за убийство, заплашеният би следвало да научи за заканите и те да предизвикат у него основателен страх, пише в определението си съдия Николай Урумов. Източник: интернет
Заплахите и заканите възбудили у жената основателен страх от осъществяването им. Източник: интернет
Действията на Капланов предизвикали у пострадалия основателен страх за живота и този на семейството му. Източник: интернет
Заканването възбудило основателен страх у П.М. за осъществяването му и жената извикала полиция. Източник: интернет
Заканването му възбудило основателен страх за осъществяването му и Й.К. подал сигнал в полицията. Източник: интернет
legitimate